Есента на 1223, българите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили в битка, станала известна като “Овчата битка”.
“…тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи”
Ибн Ал Хасир
Волжките българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло.
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка.
Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война, разбра Е-новини. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан, принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.
Според визатийският стратег – Лъв Философ, живял през 9-ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи:
”те (българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръснатия строй”. От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.
Монголската армия била водена от Бахадир Субадай – най-изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 воина, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите.
От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис, българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни, откъдето идва и „Овчата битка“.
Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно своите воини. През 1223 битката “разтърсила вселената”, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново, поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт са отбелязани три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието, пише Ко4.
Според Казанският историк А.Халилов:
“Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”
You must be logged in to post a comment.