Обширна статия публикува журналистката от руската Комсомолская правда Дария Асламова за България под заглавие „Как България се превърна в страна на професионални русофоби“.
Иво Инджев казва, че тя е острието на антибългарската кремълска пропаганда от последните 8 години. Изстрелвана е няколко пъти тук с мисия да оплюва България и нейния евроатлантически избор. Във въпросната статия има и интервю с българския историк Горан Благоев, което публикуваме без редакция, както и коментара на журналистката в наклонен шрифт.
„Мечтая да преименувам катедралата „Александър Невски“. Въпросът е да възстановим националното си достойнство. Този храм е израз на голяма политика.“ Това са думи на Благоев
– А какво ви попречи на Александър Невски? – питам го аз.
– Това е руски светец, когото никой не познаваше в България. Имаме свои светии – Кирил и Методий.
„Но не Кирил и Методий освободиха България“, отбелязвам. – Александър Невски е небесният покровител на руската армия и цар Александър Втори Освободител.
– Александър II е имперски култ! – възкликва г-н Благоев. – Цар Александър не освободи България!
Онемях.
– И кой според вас е дал заповедта на руската армия? Кой взе решение за войната?
– Освобождението на България е планът на Русия да получи контрол над проливите.
„Вашите предци мислеха по различен начин“, твърдя аз. – Цяла България събра пари за построяването на катедралата „Александър Невски“.
Благоев отхвърля пренебрежително:
– След освобождението на България всички бяха русофили. Те не знаеха какво ни направи Русия по време на връзката и след това. Но интелигентна България вече тогава разбираше имперските планове на Русия. Руският цар направи всичко, за да предотврати голяма православна държава на Балканите – нито Сърбия, нито България. И България не получи своите територии.
– Имахте ли ги? – питам иронично.
„Разбира се“, гордо казва моят събеседник. – Имахме Българската екзархия, територията на Българската православна църква в рамките на Османската империя.
– Е, тогава всички въпроси са за турците – ухилвам се аз. – Кандидатствайте с молба да ви върнем в Османската империя. Ердоган само ще се радва. В същото време катедралата може да бъде преименувана в джамията Ердоган.
– Не казвам, че с турците сме се чувствали добре. Но какво, ако нашите предци грешат? Мнозина в България мечтаят да преименуват катедралата. Дори отворихме страница във Facebook и вече 1266 души са се записали за подкрепа. Трябва по-активно да обясняваме нашата позиция на хората.
Гледам го и вече се присвивам от отвращение. Господи, за кого са умрели нашите предци ?! Но в България имаше героични хора, които вдигнаха въстание през 1876 г. срещу турците. Били са със секири и коси в ръце. Селянките изсушиха и начукаха люти чушки, за да ослепят турските войници. Потискането на въстанието беше ужасно: масовото изгаряне на жени и деца живи, стотици отрязани глави на деца, стомаси на бременни жени се разкъсаха, мъжете се набиха на кол и пържеха като шашлик. И плач се разнесе из цяла православна Русия! Как така?! Убиват братя, но ние мълчим ?! И така седя и слушам истории от техния потомък за злата „имперска Русия“, за „съветските окупатори“, чиито паметници трябва да бъдат съборени.
„До септември 1944 г. България беше съюзник на нацистка Германия“, припомням. – Освободихме Ви от фашизма.
– Какъв друг фашизъм в България? – г-н Благоев се отмята. – Ние не пипахме нашите евреи.
– Но българите изпратиха 11 000 евреи на смърт в окупираните територии.
„Те бяха евреи на териториите, които нашите съюзници ни дадоха да администрираме.
– Ваши съюзници бяха нацистка Германия и нацистка Италия. Считате ли режима на Третото българско царство за престъпен?
– Не, не мисля така. Нямахме избор.
– Как не беше? – Възразявам. – Сталин предлага пакт за взаимопомощ на България през есента на 1940 г.
– Не искахме да изпадаме в прегръдките на Сталин.
– Значи сте предпочели прегръдката на Хитлер?
– Хитлер беше на нашите граници. И тогава това, което направи България, бяха българските проблеми. Това са нюанси.
– Наказателни операции в окупираните територии – това нюанси ли са?
„Това бяха нашите законни територии. И тогава: на война, както на война. Къде бяха цивилните там? Те бяха партизани. Нашите войски контролираха ситуацията.
Слушам тези чудовищни изказвания и си мисля каква огромна грешка направи СССР. Грешката на щедростта и прошката по отношение на така наречените „братски“ страни и „братски“ балтийски републики. Не сме им представили законопроект за престъпления срещу човечеството.
„Благодатта към падналите“ обикновено не се оценява от самите „паднали“. По съветско време децата им се възпитават в учебници, които разказват само за героични партизани и мощна антифашистка съпротива, която често е била много далеч от истината. Но е дошло времето за вторите Нюрнбергски процеси.
