„С времето се разкрива всяка истина“, е казал древногръцкият драматург Менандър, но тази максима понякога не се сбъдва. Или поне в България.
Защото днес, 20 години след една от най-големите трагедии, случили се в страната ни, истината за нея не само не е разкрита, но тихо се е свила в гънките на паяжината на времето. Колцина са тези, които помнят страшните писъци на родителите, загубили своите деца в навечерието на Рождество Христово през вече така далечната 2001 година?
И колко са тези, които обърнаха поглед към паметника на Ставри Калинов – „Дървото на живота“ край метростанция „Васил Левски“ и се сетиха защо е там?
6 момичета и едно момче загинаха пред столичната дискотека „Индиго“ в мразовитата вечер на 21 декември 2001 г. Те бяха стъпкани и починаха от задушаване на стълбите пред заведението, след като стотици техни връстници се опитаха едновременно да влязат в него.
13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва – една от почернените майки
Снимка: Bulphoto
В 18.30 ч. около 600 деца се тълпят пред „Индиго“ за редовното петъчно парти за ученици. Във фаталната вечер на сцената на дискотеката трябва да излязат рапърите Колумбиеца и М’глата. Обявеният вход е 2 лева, но изведнъж се понася слух, че пари не се събират.
Заведението е с два последователни входа – външен и вътрешен, преди самата зала, свързани от стълба, която прави завой. Именно там, под напора на тълпата, 24 деца попаднали в човешко менгеме. Някои от тях паднали, повлекли и други и били смачкани.
Седем изгубиха живота си – Виктория Красимирова Миркова – 10 години; Димитър Андреев Андреев – 13 години; Елена Людмилова Спандониева – 13 години; Кристина Бисерова Кабакчиева – 13 години; Любомира Петрова Захариева – 13 години; Мадлен Николаева Николова – 14 години; Цветелина Иванова Ралчовска – 14 години.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници.
Майката на едно от загиналите момичета Любомира – Светлана Захариева разказва, че е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека, като награда за добрите оценки в училище.
„Дни преди да загине, Любомира направи класното си по български език. Избра си темата „На прощаване“. Получи 5,50. И това беше наградата. Че се е справила добре през срока“, спомня си майката.
Половин година по-късно – през юни 2002 г., Софийската градска прокуратура внася обвинителен акт в съда срещу шестима души. Двама от тях трябва да отговарят пред магистратите за длъжностни престъпления, а останалите за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице.
Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници
Снимка: Bulphoto
В съдебната зала стана ясно, че дискотеката е изградена в разрез с всички нормативни уредби. Изготвената експертиза сочи, че стълбите към клуба са били неправилно проектирани, стъпалата са били необезопасани и е било невъзможно да се стъпва нормално по тях. Вратите също са били погрешно проектирани и не отговарят на мерките за сигурност, а охранителите на дискотеката не са били инструктирани как да действат при подобна ситуация.
Един от съдебните експерти свидетелства, че стълбището, където издъхват децата, образува фуния, като се стеснява от почти 5 метра ширина до 1,50 м и прави завой на 90 градуса, като стъпалата стават скосени подобно на вита стълба.
Делото обаче продължава още 6 години, докато през юли 2008 година Върховният касационен съд не слага край на наказателния процес.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Върховните магистрати признават четирима души за виновни за причиняване на смърт поради немарливост, но никой от тях не влезе в затвора. Охранителите на дискотеката Георги Василев и Анри Силаги бяха осъдени за това, че не са създали безопасен ред за влизане в дискотеката едва на глоба от по 800 лева. Бившият шеф на Комисията за младежта и спорта Цвятко Барчовски, който почина през 2019 г. на 85-годишна възраст, получи 3 месеца условна присъда и 1500 лева глоба. Управителят на дискотеката Ангел Николов се размина само с глоба от 1000 лева.
Николов, Силаги и Василев бяха осъдени да платят солидарно граждански искове в размер на 50 000 лева.
Трите съдебни инстанции по време на процеса не намериха вина у другите двама подсъдими по делото – бившия главен архитект на София Стоян Янев и собственика на „Индиго“ Красимир Илиев.
„Родителите трябва сами да пазят децата си, аз друго не мога да кажа. Да, ние сме осъдени до края на живота си“, е тъжната констатация на майката на Любомира.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва. Една от почернените майки Наташа Кабакчиева загуби битката с рака. Неофициално тя бе считана за говорител на родителите, чиито деца си отидоха на стълбите на „Индиго“. Жената бе погребана в гроба на дъщеря си Кристина, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Няколко години преди да почине, Наташа Кабакчиева каза пред медии, че душата й е изгорена и плаче непрекъснато.
Днес, 8 години след смъртта й, думите на Наташа Кабакчиева продължават да звучат все така актуално и зловещо: „Всяка година преди 21 декември ме питат какво се промени? Е, няма слепи хора – нищо не се е променило.“
А майката на Елена – Лидия Спандониева я допълва: „За нашите деца има малко памет – за друго не. Влезте в нета и ще видите дали някой помни“.
Източник: Дир.БГ
