img
Home / Бомба / Георги Марков: Не ги изчегъртахме 1989 година, сега ни наричат „бивши хора“

Георги Марков: Не ги изчегъртахме 1989 година, сега ни наричат „бивши хора“

/
/
/
350 Views

За първи път след 45 г. комунизъм софиянци спонтанно излязохме на улицата. Подкрепихме студентската жива верига на Емо Кушлуков. Нямаше мобифони, интернет и свободни медии. За събитията научавахме от чуждите радиостанции и от залепените обяви на Софийския университет, и на колоните на „Граф Игнатиев“ на ъгъла с „Алабин“.

Беше страшна киша, но към 17 ч. бяхме само на 2 метра от сградата на парламента. После ни изтласкаха малко по-назад. Площадът трещеше: „Долу БКП, долу чл. 1!, „Мафия!“ и „Айдуци!“ Софиянци подкрепиха студентите, защото не искахме перестройка, а сваляне на комунистическия режим. Петър Младенов излезе, уж да ни успокоява, и беше жестоко освиркан. Та, рече: „По-добре е танковете да дойдат.“ Думите, заснети от Евгений Михайлов, които по-късно му костваха главата.

Този митинг изненада и лидерите на формираното преди седмица СДС. Към 21:00 ч. д-р Желев се качи на балкона на Студентския дом, призова ни да се разотидем, комунистите му обещали, че ще отменят чл. 1, който затвърждаваше господстващата роля на БКП в обществото. Бай Петко Симеонов и той ни призова: „Айде, разотивайте се, що е време, все пред нас е.“

Жельо беше демократ и искаше безкръвен преход /10 дни по-късно Чаушеску и жена му бяха разстреляни публично в Румъния и това беше предадено по БНТ/. Днес, като гледам дуетът Радев-Рашков – най-селският комунистически дует на прехода, си мисля, че тогава трябваше да влезем в парламента. Трябваше и танковете да дойдат. Не ги изчегъртахме, простихме им, а днес ни обявяват за „бивши хора“.

7 И 10 ЮНИ 1990 Г.

Февруари 1990 г. направихме 200-хиляден митинг на пл. „Демокрация“. Легендата проф. Чирков говореше от трибуна на националната банка. След това масово се качихме на мавзолея, за да викаме: „Мумията, вън!“ Така дойде 500-хилядното великденско бдение пред царския дворец през пролетта на 1990 г., отслужено от отец Христофор Събев.

Така дойде 7 юни – великият митинг на Орлов мост. От Орлов до х-л „Плиска“, препълнена „Иван Асен Втори“, хора по покривите и балконите на всички сгради от кооперацията „Царевец“ на Орлов мост до комплекс „Ленин“. Не хвърляхме яйце и домати, не носехме и престилки и ковчези, пеехме незабравимите сини песни. Молехме се за България.

На 7 юни пяхме, на 10 плакахме. Бяхме наивници, че отидохме на бързи избори. Те държаха всички власти и всички медии в държавата. Като изключим София, Пловдив и Варна, всичко беше сковано от страх.

София се радикализира, стара буржоазна София не искаше да признаем резултата. Бихме ги мажоритарно 22:2 в столицата. Нямаше апартамент по бул. „Витоша“, от Съдебната палата до „Патриарха“, от който да не висят сини знамена с лъвчето на СДС. Послушахме американците да признаем изборите и си предадохме избирателите. Трябваше да свикаме втори митинг на Орлов мост – или ние, или те, но ги пощадихме, а днес ни викат „бивши хора“.

ЛУКАНОВАТА ЕСЕН-ЗИМА 1990 Г.

С пълно мнозинство във ВНС червените съсипаха България, доведоха ни до национална катастрофа. По опашките умираха повече хора, отколкото днес от коронавируса. Нямаше храна за децата дори. Нямаше обезболяващи лекарства, нямаше памук и аспирин. Нямаше бензин за линейките. Бяхме под режим на тока и живеехме на газени лампи и свещи. Това беше скотски живот. ТЕ НИ НАПРАВИХА СКОТОВЕ, А ДНЕС НИ НАРИЧАТ „БИВШИ ХОРА“.

Луканов беше свален с невиждана в Европа общонационална, синдикална и политическа стачка. Нямаше дори и ЖП-транспорт, самолетите на летяха.

КТ „Подкрепа“ организира тази стачка и 1 млн. стачкуваха ефективно, а в столицата животът беше спрял. Площадите трещяха: „Няма да работим за червените!“, „Червени боклуци!“, „И преди, и сега БСП е мафия!“.

Ние не го оставихме на „народната любов“. Щяха да бъдат жестоко изчегъртани. В името на България им подадохме ръка и направихме коалиция с тях. Предадохме избирателите си, които мръзнеха по митинги, шествия и бдения. Те ни казваха: „Оставете ги да си изпият чашата до край!“.

Днес, гледайки дуета Радев-Рашков, считам, че това беше огромна политическа грешка. Ние им простихме, те ни наричат „бивши хора“.

България не можа да се раздели с комунизма. Бащите бяха със съветските генерали, а днес децата и внуците – с брюкселските комунистически неолиберали. От крайни русофили станаха крайни русофоби. Днес тези, които ни управляват под соцюмрука на президента, не са направили една чешмичка за България. Искат да изкарат Бойко човекоядец – толкова им е интелектът. Искат да изчегъртат човека, който за 3605 дни направи за България три метра, магистрали до Южното и гръцкото море и още спортни зали, църкви, втори мост на Дунава, преобрази градове като Варна и Бургас. Искат да изчегъртат човека, който направи блестящо европредседателство, стана мост между Ердоган и Брюксел, за да се опазим от мигрантите.

Той ги направи омбудсмани, вицепремиери, министри, влачи ги при Меркел. Пет поредни пъти печели парламентарни избори и още четири за Европарламента.

Тези, които ни наричат „бивши хора“, не направиха нищо за демокрацията в България, не направиха нищо реално за тази страна.

България трябва да реши: или да ги оставим да я съсипят, както 1990 г., или да не им даваме да посегнат върху човека, който няма алтернатива като премиер на България.

Политикът Георги Марков във Фейсбук

Какво мислиш?
Оцени новината
[Общо: 1 Average: 5]

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *