Това е един от малкото дни, в които хората се замислят какво пишат и как го пишат. Може би само днес отделяме време да си проверим правописа и граматиката.
Имам златно правило, което съм спазвал цял живот, когато пиша. То е: Ако се чудиш дали вторник се пише с „в” или „ф”, пишеш, че е сряда. И друго важно правило: Лъжи, лъжи само когато не могат да те хванат.
Днес е една от малкото дати, в които се сещаме за нашите учители. На онези, които ни научиха на азбуката и за това как с езика да възхваляваме, но и да раняваме.
За онези, които ни казваха: „Добре, пиша ти тройка, но ми обещаваш, че никога, никога, никога, няма да правиш нещо, свързано с химия”.
Не мога да си представя по-голямо уважение към учителя, от постъпката на Климент Охридски. Ти да създадеш азбука и да я кръстиш на учителя си, а не на себе си или на някоя мацка от Охрид, ето това е най-висшето уважение.
Ако и други почитаха така учителите си БСП можеше да се казва „Тато” или „ГЕРБ”, можеше да се казва – също Тато. А например: „„Изправи се! Мутри вън!“ – ами те можеха да имат някакво нормално име!
