Проф. Костадин Ангелов написа коментар по повод тъжния за България днешен ден.
Ето какво публикува бившият здравен министър в личния си профил във Фейсбук:
„Не трябва да плачем за нас, а за България“*
На 1 февруари 1945 г. комунистите разстрелват, без съд и присъда, 204 великотърновци – хората, построили града и дали съвременния облик на Велико Търново. Сред тях е Димитър Йорданов, председател на читалище “Надежда” и бивш кмет на Старопрестолния град. Йорданов възражда Търново през 20-те години след войни и национални катастрофи, електрифицира е целия град и създава мащабна индустрия в града.
Бившият кмет Димитър Раев, който изгражда инфраструктурата, построява Художествената галерия и Военния клуб.
Убити са адвокатите Владислав Златев, Христо Манчев, Генчо Цанев и Станчо Ганчев Върбанов, като за последния по-късно е издаден смъртен акт, в който пише „разстрелян по погрешка“ в масовката.
Убит е бившият околийски управител, герой от две войни и действащ царски офицер, Стефан Капарашев.
Разстреляни са началникът на околийската инспекция по труда Минко Танков, прокурорът Карапешев, лекарите Стефан Караиванов и Иван Димов, инженер Здравко Златев, свещеник Тодор Тумбев, учителят Стефан Стайков, подполковник Макарий Старирадев – комендант на гара Горна Оряховица, околийският управител Йордан Тенев, търговците Христо Минков и Георги Георгиев, собственикът на содолимонадена работилница Панталей Давидов, фотографът Иван Николов, кръчмарят Йордан Чаталов.
Сред убитите е и Стефан Бояджиев, организатор и собственик на модерно земеделско стопанство, износител на зеленчукови семена за европейските пазари, с търговски представителства в Букурещ, Бърно и Братислава.
На 1 февруари 1945 г. са зверски убити и търновските народни представители, които начело с Филип Махмудиев застават зад каузата да бъдат спасени българските евреи.
Животът си губи ген. Рашко Атанасов – зет на първия български адвокат Марко Тотев.
Убит е и генерал Никола Михов, регент и бивш военен министър.
Внукът на видния великотърновски възрожденец и борец за свобода Бачо Киро – ген. Теодоси Даскалов също е разстрелян на 1 февр. 1945 г.
Поклон.
* „Не трябва да плачем за нас, а за България“. Това извиква един от осъдените от „Народния съд“ Тодор Кожухаров докато палачите им ги водят в камионетките на път за ямите в Централните софийски гробища. Това става на 1 февруари 1945 г. Кожухаров е убит с револвер още след произнасяне на тези думи, както пише в спомените си Царица Йоанна.“
