ОКОЛО 150 ДУШИ СА ОТКРИЛИ СВОЯ РАЙ В ЖИВОПИСНОТО СЕЛЦЕ ГАНЧОВЕЦ, СГУШЕНО В ПОЛИТЕ НА ДРЯНОВСКИЯ БАЛКАН, РАЗБРА Е-НОВИНИ.
Разстоянието дотам се взима с кола за десетина минути. Всички, заселили се в малкото населено място, споделят, че са се влюбили от пръв поглед в селото и са били омагьосани от красотата и спокойствието. Младите хора вливат живот на Ганчовец с множество колоритни и заразяващи с ентусиазъм инициативи. Започват да се провеждат различни фестивали, като „Ракия – магия“, които на свой ред привличат стотици посетители от цялата страна и дори хора от САЩ, Канада, Германия, Бразилия и т.н.
Живущите в селото се радват на добра инфраструктура, безпроблемно водоснабдяване и отличен интернет. Неслучайно посочват дигиталната връзка като водеща потребност, тъй като в селото са се заселели десетки IT специалисти. Те работят онлайн, чувстват се свободни и щастливи, че са избягали от ежедневието в офиса.
По думите на кмета Тодор Маринов хората в селото живеят в мир, любов и сговор и всички дотолкова са свикнали един с друг, че се разбират само с поглед. Той станал управник в далечната 2007 година и се чувства щастлив, че вече 4 мандата допринася за просперитета на мястото.
„Много се радвам, когато се заселват нови хора. Те инвестират в имоти тук, виждат бъдещето си в Ганчовец. Ремонтират, обновяват, организират благотворителни инициативи и културни мероприятия. Нямаме бюджет като на големите населени места, но тук кипи живот“, радва се той.
Споделя, че единственото, което безпокои всички, е лошото състояние на църквата „Св. Параскева“. Тя се нуждае от ремонт, но няма как да предприемат самоинициативно намеса, тъй като е собственост на Българската православна църква. Въпреки това на храмовия празник в петък в двора на храма ще има литургия и ще се раздава курбан за здраве.
„НАЙ-ГОРЕЩАТА ТОЧКА В ГАНЧОВЕЦ Е МАГАЗИНЪТ, КОЙТО РАБОТИ И КАТО КРЪЧМА. МЯСТОТО НОСИ НЕТРАДИЦИОННОТО ИМЕ „ДИВИТЕ КОНЕ“ и никога не остава без посетители. Шегуват се, че има сутрешен, обеден и вечерен блок, в които хората се събират да обсъждат всичко, което ги вълнува. Там жените обменят опит в кулинарията и отглеждането на деца и внуци, мъжете разпускат с някоя бира и критикуват политиците, а възрастните споделят мъките и неволите си.
Последните новодошли в Ганчовец са съпрузите от В. Търново Елеонора и Галин заедно с двете си деца – момче на годинка и момиче на 9.
„Отпреди пандемията ни беше мечта да живеем на село и да изградим дълбока и искрена връзка с природата. Когато се роди синът ни, това стана не просто мечта, а потребност. От една година сме тук, имаме къща с голям двор, но още ремонтираме имота. Изобщо не ни липсва града. Две години си търсихме къща в много села, Ганчовец изобщо не беше предвиждано, но усетихме, че това е нашето място. Сигурни сме, че сме взели правилно решение. Селото е с прекрасен, чист въздух. Аз съм счетоводител, а мъжът ми – IT специалист. Избягахме от затворения в офис живот“, казва Елеонора.
Споделя, че се чувства щастлива, защото тази година са набрали първата си реколта от тяхната градина – домати, пипер, бамя и т.н. Направили са зимнина и затварянето на буркани било най-удовлетворяващо нещо от дълго време насам.
Преди 3 години в селото от София идва и д-р Росица Сиракова. Довела я любовта към съпруга й и към мястото. Първоначално пристигнала на гости на съученичка, но посещенията толкова зачестили, че накрая останала за постоянно.
„Направи ми впечатление колко е будно селото. Половината снахи участват като хористки, останалите танцуват. Аз също вече танцувам, защото нашият ръководител е много вдъхновяващ. Невероятно добри хора живеят тук, всеки е готов да помага на другите. Много сме сплотени“, казва тя. Д-р Сиракова била 23 години джипи, после работила в Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман“ във Велико Търново, а сега специализира в Центъра за психично здраве в старата столица.
Последното щастливо събитие в Ганчовец е одобреният проект по Национален фонд „Култура“, който дава зелена светлина за сформиране на театрална група към читалището. Двигател на инициативата е режисьорът Кирил Станков, който е същевременно и собственик на магазина кръчма. Пристигнал в селото преди 16 години уж само за една нощувка, но красотата на селото омагьосала очите му. Купил парцел и си построил дом. Отворил „Дивите коне“, без да предполага, че мястото ще се превърне в социално средище. Там се събират и доброволците, които ще участват в първата пиеса на театралната група.
„Първата постановка, която ще представим, е пиесата на Станислав Стратиев „Рейс“. Разказва се за 9 души, които се возят неизвестно закъде. Главните роли са разпределени, премиерата ще е следващата есен. Цяла година ще репетираме, предстои да купим декор, костюми и т.н.“, сподели той.
Хората в Ганчовец се шегуват, че в селото има софийска колония. Един от представителите й е Стиви Хичкин, който твърди, че съдбата го е довела в малкото населено място.
„Дойдох една вечер при приятел, почерпихме се и на сутринта, като се събудих, бях запленен от красотата на селото. Това се случи преди 10 години. Изобщо нямахме намерение с жена ми да отидем да живеем на село, но съм убеден, че взехме правилното решение“, казва мъжът.
Колоритът на селото се допълва и от минифермата за птици на Емил. В двора си той отглежда десетки екзотични пернати. Във фауна царството му господстват кокошки копринки и виандоти, златен фазан, пуйки, пауни, гълъби, смарагдови патици и т.н. Радва се и на две миникози. Шегува се, че копитните са много подкупни и за парче хляб са готови да направят всичко.
„Избрах да имам предимно птици, защото грижите за тях се организират по-лесно. Хранилките са автоматични. Изградил съм специална система за напояване от клетка в клетка, вместо да обикалям с лейката през всички пернати. Вечер ги прибирам, защото отвън дебне лисица“, казва той.
Щастие лъха от живущите в Ганчовец. Убедени са, че времето в селото тече по-различен начин и за нищо на света не биха променили местожителството си.
Галина ГЕОРГИЕВА / БОРБА
