Заради неправилно водене на раждане тя получава такава жестока травма, че не знам как точно да я опиша. Описанието е ужасяващо.
След раждането тя изпитва нечовешки болки от разкъсвания, но никой не я обезболява.
Изхожда се през влагалището, но лекарите я успокояват, че това е от „отпуснати мускули“.
С дни не смее да се храни и да пие вода, защото се страхува да отиде до тоалетна.
Подпира се с бастуна на баба си, не смее да кихне, не може да храни детето си, нито да седне.
Изписана е „с подобрение“ и без никакви „усложнения“.
При повторното зашиване след няколко дни лекарят не слага обезболяващи и се кара, че се лигави. След това зашиване тя се разкъсва отново до степен, че на практика органите в тази област не могат да функционират нормално (не искам да описвам реалната картина, защото е потресаваща).
Сама търси медицинска помощ на други места, никой не й помага, никой не я насочва къде да отиде, каква помощ да търси и от кого.
След множество операции, част от които в чужбина и финансирани от НЗОК, включително налагащи изваждане на временна илеостома, заради възпаление на дебелото черво в резултат на сериозната травма, тя е почти възстановена. Физически, но не и психически.
Днес съдът присъди обезщетение и спечелихме делото.
Не се радвам.
Не искам да разказвам такива истории и да водя такива дела.
Време е наистина да помислим каква родилна помощ се оказва на раждащите жени в България. Да, това не е правилото, но дори една жена да преживее това, което тя е преживяла, означава, че не сме си свършили работата.“Тук може да прочетете цялото решение по гражданското дело.