И украинците и руснаците се притесняват, че ще се случи нещо тежко и опасно, жестоко и непоправимо
През целия ден разговарям – ту с приятели в Украйна, ту с приятели в Русия. И едните и другите се притесняват, че ще се случи нещо тежко и опасно, жестоко и непоправимо. Мъчат ги предчувствия с апокалиптични измерения. От Украйна като че използват по-често думата „тревожност“, от Русия – думата „страх„.
Приятел от Украйна ми каза:
– Сякаш Земята изтръпва, сякаш земната кора се напуква – толкова силно е напрежението – в природата и сред хората, струва ти се, че под краката ти кипи лава и тя ще избухне с огромна сила!
А от Русия приятел ми споделя:
– Чувството е, че някакъв черен облак пълзи към нас и ще скрие слънцето от очите ни. Не, природата няма да ни прости, че допуснахме да се случи това зло, тя ще ни накаже, или небесата ще се разтворят и ще завали огнен дъжд, или земята ще се разтвори под краката ни и ще ни погълне!
Ето какви гласови съобщения ми пратиха две мои много добри познати, две майки.
Едната е в Харков и синът ѝ е в Териториалната отбрана.
Другата е в руски град, относително близо до Украйна.
Тази в Харков:
– Днес пак имаше жестоки бомбардировки, някои доста близо до нашата къща. Синът ми много се тревожи за мен. А аз се тревожа за него.
Ако вечер не ми се обади, сърцето ми се къса, не зная как то издържа. Постоянно плача.
Толкова е страшно детето ти да е на война! Всичките му планове рухнаха. Мислил ли е, че ще трябва да воюва? Сега да живее и да живее, да се радва на децата си.
Как се свиква с горчивата мисъл да не се случи нещо със сина ми. Съгласна съм сто пъти да умра, но той да се върне жив!
Тази в Русия:
– Отидох в аптеката за успокоително. Няма! Питам аптекарката, тук тя се нарича провизор, как така няма. А тя – изкупиха всичко. Хората са на ръба на полудяването. Говори се, че някакви тричленки сноват из града и връчват призовки. Не издържах и побягнах вкъщи. Легнах на кревата с очи във възглавницата и започнах да плача. Плача и нямам сили за нищо. Познавам си сина – той няма никакво чувство за самосъхранение, вземат ли го, първи ще тръгне напред. Да го отгледаш момче – красавец, а сега да мислиш как ще го пратят да се бие.
Нищо по-нещастно и горестно няма от това да си майка на син по време на война! Моля са на всички богове – на Господ, на Аллах, на Буда, на Яхве – да ми опазят сина. Къде да го скрия? Какво да направя – да изляза навън с плакат? Ще ме приберат за нула време и още по-лошо ще му сторя. Не ми е за мен, а за това, че е безполезно да го направя, само ще ги предизвикам и те ще си го изкарат на него.
И като си помисля, че преди по-малко от година животът ни бе съвсем друг и плановете ни бяха съвсем други!
Срути се небето върху мен и не издържам, огъвам се под тежестта му.
Николай Слатински
