Ако попитате един учен физик колко пъти водата е по-тежка от въздуха, ще ви отговори: около 800 пъти. Следователно и водните пари са по-тежки от въздуха.
Кое принуждава тежките водни пари се издигат на 1000 метра, на 2000 метра, на повече от 6000 метра и да извършат огромна работа?
Днешната наука не може да отговори на този въпрос. Може да ви обяснят как водни капки кондензират, колко видове облаци има, но как се образуват и издигат, започват да го усукват, имало въздушни течения, конвекция, водните пари били по-леки от въздуха и т.н.
Нещата не са толкова сложни, но не са и съвсем прости. Земята плува в океан от етерни частици, основната част от които са свободни електрони. Атмосферата и земята представляват плочи на голям кондензатор. Само че потенциалът на този кондензатор има различни локални стойности на различни области. Значи земната повърхност и небе представлява решетка от много на брой отделни гигантски кондензатори, които често променят полярността си. Те се променят с времето по интензивност и по знак. Когато земната повърхност се нагрява от слънчевите лъчи, тя става положителна относно високите части на атмосферата. Когато настъпи нощ, Земята излъчва топлина и става отрицателна спрямо атмосферата.
Антени на ХААРП
Топлината е причината за изпарение на водата, а електричеството е причина за нейното издигане. Водните капки се привличат от положителното електричество. Щом Земята излъчва топлина, тя изпарява и вода. Високите въздушни маси стават положителни, а земната повърхност става относително отрицателна. Тогава водните капки се привличат нагоре. Ако земята е топла и също положителна, зарядът на кондензатора е нисък и водните пари не могат да се издигнат. Те се стелят над земята като мъгла и кондензират като роса.
Когато облаците са се образували, идва момент електрическият потенциал да стане 0 или да се обърне по знак обратно – земята да стане положителна, а атмосферата отрицателна. Тогава облаците се спускат надолу и започва конденз на капки, завалява дъжд. При спускане на облаци надолу се получава сгъстяване на електричните заряди. При определена височина и електрически потенциал, започват разряди във вид на мълнии. Светкавиците или мощни електрически разряди създават звукови вълни – гръмотевици. Тогава рязко спада потенциалът между земя и небе, завалява веднага силен дъжд.
През лятото потенциалът на земята се сменя често, изпаренията са по-големи, въздушните течения са по-силни. Нахлуване на студен етерен слой от голяма височина може да предизвика адиабатно свиване или разширение на облаците, което води до кондензация във вид на дъжд или на градушка. За да се избегне този процес или да се изпревари падане на градушки, се изпозуват ракети, разпръскващи сребърен йодид. Този агент увеличава проводимостта между земята и облаците, като сваля бързо електрическия потенциал и предизвиква обилен дъжд, преди да започне кондензация във вид на градушка. Следователно за снемане на електрическия потенциал не е необходим скъпият сребърен йодид, а може да се използува по-евтин агент, като например обикновена сол – NaCl.
През зимата земята се нагрява слабо и през повече време се запазва отрицателна. През повечето зимно време земята е отрицателна, а областта на облаците е положителна. Затова времето се задържа за дълго време облачно. Гръмотевиците зимно време са рядко явление. Затова, когато се получи натрупване на облаци в два или повече слоя един над друг, най-долният слой започва да става отрицателен, разреждането става бавно и парите падат във вид на сняг, като процесът е бавен и продължителен. Може да вали в продължение на дни непрекъснато.
Напоследък много се говори и пише за програмата на САЩ HAARP.
Това е технология, която действува подобно на калиевия йодид чрез мощни високочестотни лъчения се предизвиква бърза промяна на знака на електрическия потенциал на големи територии. Чрез наблюдение от спътници може да се установи къде има големи влажни въздушни маси и да се преизвика бързо изливане на въздушната влага. По същество това е климатично електронно оръжие за масово унищожение, базирано в Аляска, като се предизвикват изкуствено урагани, наводнения, суша и земетресения. В по-голямата си част последиците от тези експерименти са непредвидими, но почти винаги водят до катастрофални изменения на климата. Експериментите с това оръжие напоследък зачестиха.
Какво представлява мъглата, която се стеле по земята и какво представляват облаците?
Това по същество е едно и също – аерозол на микроскопични водни капки в атмосферата. Как може да се обясни устойчивостта на “горни” и “долни” облаци? Защото облаците могат да стоят на небето с дни и седмици, без да завали, мъглата може да стои цял ден, без да пада на земята или да се издига нагоре.
Единствената разлика в двата облака е техният електрически потенциал. Когато слънчевите лъчи започнат да се отразяват от мъглата, потенциалът и се променя от отрицателен на положителен и облаците се вдигат.
Това е накратко обяснението на механизма за образуване на облаци, създаден от Природата за кръговрат на водата и климатичните промени на земята.
Програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние, по-популярна като HAARP (накирилица: ХААРП; от англ. High Frequency Active Auroral Research Program), е американска научноизследователска програма, занимаваща се с йоносферата. Програмата се финансира съвместно от американските военновъздушни ивоенноморски сили, университета в Аляска и американската Държавна агенция за отбранителни научноизследователски проекти.[1]
Построено от BAE Advanced Technologies (BAEAT), целта на съоръжението, с което оперира ХААРП, е да се изследват възможностите за разработка на технология, която да използва йоносферата за подобряване на комуникациите и наблюдението.[2] Програмата оперира в голяма арктическа научна база в Гакона, Аляска — изследователската станция на ХААРП, — построена на територия, собственост на военновъздушните сили на САЩ.
Най-известният инструмент, използван в станцията на ХААРП, е Инструментът за изследване на йоносферата (ИИЙ) — мощен радиочестотен предавател, работещ на късите вълни (HF). ИИЙ се използва за временно възбуждане (намагнетизиране) на ограничена зона от йоносферата. Други инструменти, като VHF и UHF радари, магнитометър наенергийния поток, диджисонда и индукционен магнитометър, се използват, за да се изследват физичните процеси, протичащи във възбудената зона.
Работата в изследователската станция на ХААРП започва през 1993 г. Конструирането на сега функциониращия ИИЙ приключва през 2007 г., като основна страна по изпълнение на договора за конструкцията е BAE Systems Advanced Technologies.[1]Стойността на ХААРП към 2008 г. е $250 милиона за конструирането на съоръжението и оперативните разходи.
Теоретиците на конспирацията обвиняват ХААРП в причинна връзка с редица събития, в това число многобройни природни бедствия. Различни учени коментират, че ХААРП е привлекателна за конспиративната мисъл, защото „целите й изглеждат дълбоко мистериозни за тези, които са научно неинформирани“.
You must be logged in to post a comment.